8 авг. 2008 г., 06:09

Храм

Поэзия » Философская

921 0 4

заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници

посегнах да забавя времето
което бавно плакнеше боите на картините
започнах да ридая за боите
които оцветиха рамките във синьо

проплаках
проплаках
... и потече пепел от очите ми

...и восъка на свещите ме чу
и най-голямото Разпятие

заплакаха картините
които наредих във храма
които наредих от обратната страна на своята кожа

потекоха сълзите на стените
потече кръв от дланите и челото
заплака и плътта

рисувана без пръсти
рисувана със пепел

PS: Това бе поредната картина, която сложих в храма... и която нарисувах под Разпятието...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

laddydot (Мирелла )

невероятно, браво!

2008-08-08T11:46:41+03:00
dressy (Зорница Николова)

защо ли казват,че там под Разпятието трбява да е светло....

2008-08-08T11:17:05+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

" потекоха сълзите на стените"

Много силна емоция носи!

2008-08-08T10:28:57+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

"Потече пепел от очите ми"...Да!

2008-08-08T08:22:57+03:00