8.08.2008 г., 6:09

Храм

910 0 4
заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници

посегнах да забавя времето
което бавно плакнеше боите на картините
започнах да ридая за боите
които оцветиха рамките във синьо

проплаках
проплаках
... и потече пепел от очите ми

...и восъка на свещите ме чу
и най-голямото Разпятие


заплакаха картините
които наредих във храма
които наредих от обратната страна на своята кожа

потекоха сълзите на стените
потече кръв от дланите и челото
заплака и плътта

рисувана без пръсти
рисувана със пепел

PS: Това бе поредната картина, която сложих в храма... и която нарисувах под Разпятието...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...