kastaned4o (Владимир) kastaned4o (Владимир)
10
Aug 8, 2008, 6:09 AM

Храм

911 0 4
заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници

посегнах да забавя времето
което бавно плакнеше боите на картините
започнах да ридая за боите
които оцветиха рамките във синьо

проплаках
проплаках
... и потече пепел от очите ми

...и восъка на свещите ме чу
и най-голямото Разпятие


заплакаха картините
които наредих във храма
които наредих от обратната страна на своята кожа

потекоха сълзите на стените
потече кръв от дланите и челото
заплака и плътта

рисувана без пръсти
рисувана със пепел

PS: Това бе поредната картина, която сложих в храма... и която нарисувах под Разпятието...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0