8 февр. 2024 г., 14:13

Храм 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 2
275 1 0
Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края
на скалàта с остър връх,
пред нея аз да се покая
и себе си да срещна, затаила дъх.
Да се пречистя и да бъда нова,
свалила тежкия товар
на думи, погледи, нечисти хора,
целувайки свещената скалà – олтар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »