8.02.2024 г., 14:13 ч.

Храм 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 2
278 1 0
Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края
на скалàта с остър връх,
пред нея аз да се покая
и себе си да срещна, затаила дъх.
Да се пречистя и да бъда нова,
свалила тежкия товар
на думи, погледи, нечисти хора,
целувайки свещената скалà – олтар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Предложения
  • Мъчително отхвърлих любовта и доброволно се отрекох от живота. Така и не можах да продължа борбата т...
  • > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...

Още произведения »