Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края
на скалàта с остър връх,
пред нея аз да се покая
и себе си да срещна, затаила дъх.
Да се пречистя и да бъда нова,
свалила тежкия товар
на думи, погледи, нечисти хора,
целувайки свещената скалà – олтар. ...