Храм
Сърцето ми е храм, в който има
една икона, изпълнила стените.
От нея се усмихваш ти, любима
и кипва ми кръвта във вените.
Не мога повече от теб да искам -
усмивката ти нежно да ме вика
и огънят в сърцето да потискам,
пожар в храма да не предизвика.
Моля се, да пребъде светлината,
дарила всичко с живот и цвят.
Весело пътуваща из тъмнината -
както ти сияеща дойде в моя свят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены
