7 сент. 2005 г., 23:54
Жестокостта ти няма да се спре
сърцето ми докато не разбие.
Разкъсано то знам, че ще умре,
ако не може обич да открие.
Дано навреме ти да се събудиш,
ледът във себе си да разтопиш,
съня си във всемира да изгубиш,
от мойта болка да се нараниш.
Сбери тогава бързо руините
и храм на любовта ти съгради
и доброта поискай от звездите -
душите ни тъй грешни да спаси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация