Храм на любовта
сърцето ми докато не разбие.
Разкъсано то знам, че ще умре,
ако не може обич да открие.
Дано навреме ти да се събудиш,
ледът във себе си да разтопиш,
съня си във всемира да изгубиш,
от мойта болка да се нараниш.
Сбери тогава бързо руините
и храм на любовта ти съгради
и доброта поискай от звездите -
душите ни тъй грешни да спаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены