31 авг. 2025 г., 11:27  

Училище любимо

269 4 5

 

Училище, от мен — здравей!

От днес съм вече ученичка.

Звънче училищно — запей

омайно, като пойна птичка.

 

Нали съм вече в първи клас —

на прага свиден посрещни ме.

А ти, учителю най-благ,

със светла обич прегърни ме.

 

Да вляза в стаята без страх

за първия си ден учебен.

Училище, стани мой храм

на знанието — дом вълшебен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за споделянето, Стойчо!
  • Наскоро бях в родното ми село Роза!
    И една носталгия ме влече към училището...
    Е,влязох в читалището, за да си спомня,че като ученик в първи клас
    пяхме с моята съученичка в дует една народна песен...
    Поздравления за стихотворението, Таня!
  • Благодаря ви от сърце, приятели!
  • Браво! И до днес помня само двама от моите учители: първата учителка, Милка Кирова, нямаше деца, но ние бяхме нейните деца - учеше поотделно всеки от нас, викаше ни допълнително вкъщи, безкористно и безвъзмездно - казваше "най-голямата ми награда е, ако мога да ви пиша 6", никога не ни даваше бонуси - имаше много любящ мъж, който ни правеше билков чой у тях, и вторият е великият български космически учен академик Димитър Мишев - слушахме лекциите му със зяпнали уста по 8 часа, в събота. Затова и сега, когато и аз съм преподавател, помня с любов онова първокласниче и любимото училище! Браво за прекрасното стихотворение!
  • Таня, хубав стих, дано повече колеги го прочетат, освен децата!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...