31.08.2025 г., 11:27  

Училище любимо

279 4 5

 

Училище, от мен — здравей!

От днес съм вече ученичка.

Звънче училищно — запей

омайно, като пойна птичка.

 

Нали съм вече в първи клас —

на прага свиден посрещни ме.

А ти, учителю най-благ,

със светла обич прегърни ме.

 

Да вляза в стаята без страх

за първия си ден учебен.

Училище, стани мой храм

на знанието — дом вълшебен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за споделянето, Стойчо!
  • Наскоро бях в родното ми село Роза!
    И една носталгия ме влече към училището...
    Е,влязох в читалището, за да си спомня,че като ученик в първи клас
    пяхме с моята съученичка в дует една народна песен...
    Поздравления за стихотворението, Таня!
  • Благодаря ви от сърце, приятели!
  • Браво! И до днес помня само двама от моите учители: първата учителка, Милка Кирова, нямаше деца, но ние бяхме нейните деца - учеше поотделно всеки от нас, викаше ни допълнително вкъщи, безкористно и безвъзмездно - казваше "най-голямата ми награда е, ако мога да ви пиша 6", никога не ни даваше бонуси - имаше много любящ мъж, който ни правеше билков чой у тях, и вторият е великият български космически учен академик Димитър Мишев - слушахме лекциите му със зяпнали уста по 8 часа, в събота. Затова и сега, когато и аз съм преподавател, помня с любов онова първокласниче и любимото училище! Браво за прекрасното стихотворение!
  • Таня, хубав стих, дано повече колеги го прочетат, освен децата!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...