31.08.2025 г., 11:27  

Училище любимо

268 4 5

 

Училище, от мен — здравей!

От днес съм вече ученичка.

Звънче училищно — запей

омайно, като пойна птичка.

 

Нали съм вече в първи клас —

на прага свиден посрещни ме.

А ти, учителю най-благ,

със светла обич прегърни ме.

 

Да вляза в стаята без страх

за първия си ден учебен.

Училище, стани мой храм

на знанието — дом вълшебен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за споделянето, Стойчо!
  • Наскоро бях в родното ми село Роза!
    И една носталгия ме влече към училището...
    Е,влязох в читалището, за да си спомня,че като ученик в първи клас
    пяхме с моята съученичка в дует една народна песен...
    Поздравления за стихотворението, Таня!
  • Благодаря ви от сърце, приятели!
  • Браво! И до днес помня само двама от моите учители: първата учителка, Милка Кирова, нямаше деца, но ние бяхме нейните деца - учеше поотделно всеки от нас, викаше ни допълнително вкъщи, безкористно и безвъзмездно - казваше "най-голямата ми награда е, ако мога да ви пиша 6", никога не ни даваше бонуси - имаше много любящ мъж, който ни правеше билков чой у тях, и вторият е великият български космически учен академик Димитър Мишев - слушахме лекциите му със зяпнали уста по 8 часа, в събота. Затова и сега, когато и аз съм преподавател, помня с любов онова първокласниче и любимото училище! Браво за прекрасното стихотворение!
  • Таня, хубав стих, дано повече колеги го прочетат, освен децата!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...