6 окт. 2024 г., 09:09

Храм за Поети

347 2 2

ХРАМ ЗА ПОЕТИ

 

... започнах да живея ден за ден,

без никаква надеждица за утре,

и как да ви изглеждам вдъхновен? –

във windows-а на вашите компютри,

 

все по-далечен, все по-сам и слаб,

живея във убийствена несрета,

със римички дори парчето хляб

не мога си плати в супермаркета,

 

съдбата извъртя ми кофти зар,

превзе ми и последната капия,

един известен варненски клошар –

и книгите издавам ги с просия,

 

из думите ора като със плуг,

а Варна, с мен така немилостива,

натика ме в казана за боклук,

натъпка ми възглавето с коприва,

 

непримирен и праведен, и тих –

във храма на Поезията служа.

И плащам си за всеки следващ стих

с една сълза, изплакана от ужас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...