6 окт. 2024 г., 09:09

Храм за Поети

341 2 2

ХРАМ ЗА ПОЕТИ

 

... започнах да живея ден за ден,

без никаква надеждица за утре,

и как да ви изглеждам вдъхновен? –

във windows-а на вашите компютри,

 

все по-далечен, все по-сам и слаб,

живея във убийствена несрета,

със римички дори парчето хляб

не мога си плати в супермаркета,

 

съдбата извъртя ми кофти зар,

превзе ми и последната капия,

един известен варненски клошар –

и книгите издавам ги с просия,

 

из думите ора като със плуг,

а Варна, с мен така немилостива,

натика ме в казана за боклук,

натъпка ми възглавето с коприва,

 

непримирен и праведен, и тих –

във храма на Поезията служа.

И плащам си за всеки следващ стих

с една сълза, изплакана от ужас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....