6 oct 2024, 9:09

Храм за Поети

  Poesía
343 2 2

ХРАМ ЗА ПОЕТИ

 

... започнах да живея ден за ден,

без никаква надеждица за утре,

и как да ви изглеждам вдъхновен? –

във windows-а на вашите компютри,

 

все по-далечен, все по-сам и слаб,

живея във убийствена несрета,

със римички дори парчето хляб

не мога си плати в супермаркета,

 

съдбата извъртя ми кофти зар,

превзе ми и последната капия,

един известен варненски клошар –

и книгите издавам ги с просия,

 

из думите ора като със плуг,

а Варна, с мен така немилостива,

натика ме в казана за боклук,

натъпка ми възглавето с коприва,

 

непримирен и праведен, и тих –

във храма на Поезията служа.

И плащам си за всеки следващ стих

с една сълза, изплакана от ужас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...