6 oct 2024, 9:09

Храм за Поети

  Poesía
346 2 2

ХРАМ ЗА ПОЕТИ

 

... започнах да живея ден за ден,

без никаква надеждица за утре,

и как да ви изглеждам вдъхновен? –

във windows-а на вашите компютри,

 

все по-далечен, все по-сам и слаб,

живея във убийствена несрета,

със римички дори парчето хляб

не мога си плати в супермаркета,

 

съдбата извъртя ми кофти зар,

превзе ми и последната капия,

един известен варненски клошар –

и книгите издавам ги с просия,

 

из думите ора като със плуг,

а Варна, с мен така немилостива,

натика ме в казана за боклук,

натъпка ми възглавето с коприва,

 

непримирен и праведен, и тих –

във храма на Поезията служа.

И плащам си за всеки следващ стих

с една сълза, изплакана от ужас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...