Храм за Поети
ХРАМ ЗА ПОЕТИ
... започнах да живея ден за ден,
без никаква надеждица за утре,
и как да ви изглеждам вдъхновен? –
във windows-а на вашите компютри,
все по-далечен, все по-сам и слаб,
живея във убийствена несрета,
със римички дори парчето хляб
не мога си плати в супермаркета,
съдбата извъртя ми кофти зар,
превзе ми и последната капия,
един известен варненски клошар –
и книгите издавам ги с просия,
из думите ора като със плуг,
а Варна, с мен така немилостива,
натика ме в казана за боклук,
натъпка ми възглавето с коприва,
непримирен и праведен, и тих –
във храма на Поезията служа.
И плащам си за всеки следващ стих
с една сълза, изплакана от ужас.
© Валери Станков All rights reserved.
