6.10.2024 г., 9:09

Храм за Поети

336 2 2

ХРАМ ЗА ПОЕТИ

 

... започнах да живея ден за ден,

без никаква надеждица за утре,

и как да ви изглеждам вдъхновен? –

във windows-а на вашите компютри,

 

все по-далечен, все по-сам и слаб,

живея във убийствена несрета,

със римички дори парчето хляб

не мога си плати в супермаркета,

 

съдбата извъртя ми кофти зар,

превзе ми и последната капия,

един известен варненски клошар –

и книгите издавам ги с просия,

 

из думите ора като със плуг,

а Варна, с мен така немилостива,

натика ме в казана за боклук,

натъпка ми възглавето с коприва,

 

непримирен и праведен, и тих –

във храма на Поезията служа.

И плащам си за всеки следващ стих

с една сълза, изплакана от ужас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...