18 апр. 2010 г., 14:51

Храмът на феникса 

  Поэзия » Любовная
713 0 7

Как да откажа тъгата, самотнико?
В чие щастие да намеря своя покой?
Как да възстановя щетите, злосторнико,
храма в мен разбиваш, а после правиш
обратен завой.

Прегръщаш, обичаш, целуваш...
Даряваш ми радост в най-сладкия миг,
а после си тръгваш, сърцето убиваш,
докато не се върнеш пак с плачещ,
нуждаещ се вик.

Все рушиш и съграждаш
свещения храм на мойта душа.
Със сълзи, любов и ярост ме пращаш
да търся обич на нови места...

Усети ли как възроди в храма ми феникс
и как често търсиш го в свойта тъга?
Усети ли как гори сърцето на тази
различна от тебе жена.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??