Apr 18, 2010, 2:51 PM

Храмът на феникса

  Poetry » Love
1.1K 0 7

Как да откажа тъгата, самотнико?
В чие щастие да намеря своя покой?
Как да възстановя щетите, злосторнико,
храма в мен разбиваш, а после правиш
обратен завой.

Прегръщаш, обичаш, целуваш...
Даряваш ми радост в най-сладкия миг,
а после си тръгваш, сърцето убиваш,
докато не се върнеш пак с плачещ,
нуждаещ се вик.

Все рушиш и съграждаш
свещения храм на мойта душа.
Със сълзи, любов и ярост ме пращаш
да търся обич на нови места...

Усети ли как възроди в храма ми феникс
и как често търсиш го в свойта тъга?
Усети ли как гори сърцето на тази
различна от тебе жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....