Apr 18, 2010, 2:51 PM

Храмът на феникса

  Poetry » Love
1.1K 0 7

Как да откажа тъгата, самотнико?
В чие щастие да намеря своя покой?
Как да възстановя щетите, злосторнико,
храма в мен разбиваш, а после правиш
обратен завой.

Прегръщаш, обичаш, целуваш...
Даряваш ми радост в най-сладкия миг,
а после си тръгваш, сърцето убиваш,
докато не се върнеш пак с плачещ,
нуждаещ се вик.

Все рушиш и съграждаш
свещения храм на мойта душа.
Със сълзи, любов и ярост ме пращаш
да търся обич на нови места...

Усети ли как възроди в храма ми феникс
и как често търсиш го в свойта тъга?
Усети ли как гори сърцето на тази
различна от тебе жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...