Apr 18, 2010, 2:51 PM

Храмът на феникса 

  Poetry » Love
811 0 7

Как да откажа тъгата, самотнико?
В чие щастие да намеря своя покой?
Как да възстановя щетите, злосторнико,
храма в мен разбиваш, а после правиш
обратен завой.

Прегръщаш, обичаш, целуваш...
Даряваш ми радост в най-сладкия миг,
а после си тръгваш, сърцето убиваш,
докато не се върнеш пак с плачещ,
нуждаещ се вик.

Все рушиш и съграждаш
свещения храм на мойта душа.
Със сълзи, любов и ярост ме пращаш
да търся обич на нови места...

Усети ли как възроди в храма ми феникс
и как често търсиш го в свойта тъга?
Усети ли как гори сърцето на тази
различна от тебе жена.

© Теди Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??