5 дек. 2007 г., 07:47

Храмът на музиката

979 0 17
Сънувах музика като празничност,
сладкогласност звънка, тънкострунна,
обвиваща с желана пламналост.
Сънувах я, как летеше по моравите!

Като зрима понятност, жадуваност,
неспокойна пристрастност в музика,
в сънуван глад неутолим, единствен.
Прииждаща буреносност, без лудост!

Сънувах я с чара, красотата!
                                           (Ето докосва ме!)
И всяка нощ през съня преминава.
                                           (Без край и с омая!)
Пътува с екстаз и любов прекомерна,
                                   (Светлик и мрак се сляха!)
към храма, където пак ще я срещна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...