Храмът на музиката
сладкогласност звънка, тънкострунна,
обвиваща с желана пламналост.
Сънувах я, как летеше по моравите!
Като зрима понятност, жадуваност,
неспокойна пристрастност в музика,
в сънуван глад неутолим, единствен.
Прииждаща буреносност, без лудост!
Сънувах я с чара, красотата!
(Ето докосва ме!)
И всяка нощ през съня преминава.
(Без край и с омая!)
Пътува с екстаз и любов прекомерна,
(Светлик и мрак се сляха!)
към храма, където пак ще я срещна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
