5.12.2007 г., 7:47 ч.

Храмът на музиката 

  Поезия » Оди и поеми
746 0 17
Сънувах музика като празничност,
сладкогласност звънка, тънкострунна,
обвиваща с желана пламналост.
Сънувах я, как летеше по моравите!

Като зрима понятност, жадуваност,
неспокойна пристрастност в музика,
в сънуван глад неутолим, единствен.
Прииждаща буреносност, без лудост!

Сънувах я с чара, красотата!
                                           (Ето докосва ме!)
И всяка нощ през съня преминава.
                                           (Без край и с омая!)
Пътува с екстаз и любов прекомерна,
                                   (Светлик и мрак се сляха!)
към храма, където пак ще я срещна!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??