Храмът на музиката
Сънувах музика като празничност,
сладкогласност звънка, тънкострунна,
обвиваща с желана пламналост.
Сънувах я, как летеше по моравите!
Като зрима понятност, жадуваност,
неспокойна пристрастност в музика,
в сънуван глад неутолим, единствен.
Прииждаща буреносност, без лудост!
Сънувах я с чара, красотата!
(Ето докосва ме!)
И всяка нощ през съня преминава.
(Без край и с омая!)
Пътува с екстаз и любов прекомерна,
(Светлик и мрак се сляха!)
към храма, където пак ще я срещна!
сладкогласност звънка, тънкострунна,
обвиваща с желана пламналост.
Сънувах я, как летеше по моравите!
Като зрима понятност, жадуваност,
неспокойна пристрастност в музика,
в сънуван глад неутолим, единствен.
Прииждаща буреносност, без лудост!
Сънувах я с чара, красотата!
(Ето докосва ме!)
И всяка нощ през съня преминава.
(Без край и с омая!)
Пътува с екстаз и любов прекомерна,
(Светлик и мрак се сляха!)
към храма, където пак ще я срещна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
