20 янв. 2011 г., 21:27

Храна за оня - горе

1.1K 0 24

Забравих, че те нося в левия си джоб,

при всичките отминали любови

(из десния се гонят Андерсен, Езоп

и страх да не завъдя нови).

 

Напомням с нещо мравка, носеща палто.

В ръкавите ми щурат се вселени,

тежат ми двата джоба и, не знам защо,

в палтото най ме няма мене.

 

Забравих те, но странно - още помня как

за теб седях на дюната си с думи

и правех пясъчни дворци, и чаках знак,

че има нещо помежду ни.

 

Сега си в джоба ми - забравен, стар бонбон,

изгубен и така и ненаяден.

А някой горе, от небесния амвон,

шепти, че е останал гладен.

 

 

12.01.2011

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...