20.01.2011 г., 21:27

Храна за оня - горе

1.1K 0 24

Забравих, че те нося в левия си джоб,

при всичките отминали любови

(из десния се гонят Андерсен, Езоп

и страх да не завъдя нови).

 

Напомням с нещо мравка, носеща палто.

В ръкавите ми щурат се вселени,

тежат ми двата джоба и, не знам защо,

в палтото най ме няма мене.

 

Забравих те, но странно - още помня как

за теб седях на дюната си с думи

и правех пясъчни дворци, и чаках знак,

че има нещо помежду ни.

 

Сега си в джоба ми - забравен, стар бонбон,

изгубен и така и ненаяден.

А някой горе, от небесния амвон,

шепти, че е останал гладен.

 

 

12.01.2011

Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...