20.01.2011 г., 21:27 ч.

Храна за оня - горе 

  Поезия » Друга
952 0 25

Забравих, че те нося в левия си джоб,

при всичките отминали любови

(из десния се гонят Андерсен, Езоп

и страх да не завъдя нови).

 

Напомням с нещо мравка, носеща палто.

В ръкавите ми щурат се вселени,

тежат ми двата джоба и, не знам защо,

в палтото най ме няма мене.

 

Забравих те, но странно - още помня как

за теб седях на дюната си с думи

и правех пясъчни дворци, и чаках знак,

че има нещо помежду ни.

 

Сега си в джоба ми - забравен, стар бонбон,

изгубен и така и ненаяден.

А някой горе, от небесния амвон,

шепти, че е останал гладен.

 

 

12.01.2011

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??