20.01.2011 г., 21:27

Храна за оня - горе

1.1K 0 24

Забравих, че те нося в левия си джоб,

при всичките отминали любови

(из десния се гонят Андерсен, Езоп

и страх да не завъдя нови).

 

Напомням с нещо мравка, носеща палто.

В ръкавите ми щурат се вселени,

тежат ми двата джоба и, не знам защо,

в палтото най ме няма мене.

 

Забравих те, но странно - още помня как

за теб седях на дюната си с думи

и правех пясъчни дворци, и чаках знак,

че има нещо помежду ни.

 

Сега си в джоба ми - забравен, стар бонбон,

изгубен и така и ненаяден.

А някой горе, от небесния амвон,

шепти, че е останал гладен.

 

 

12.01.2011

Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...