20 ene 2011, 21:27

Храна за оня - горе

  Poesía » Otra
1.1K 0 24

Забравих, че те нося в левия си джоб,

при всичките отминали любови

(из десния се гонят Андерсен, Езоп

и страх да не завъдя нови).

 

Напомням с нещо мравка, носеща палто.

В ръкавите ми щурат се вселени,

тежат ми двата джоба и, не знам защо,

в палтото най ме няма мене.

 

Забравих те, но странно - още помня как

за теб седях на дюната си с думи

и правех пясъчни дворци, и чаках знак,

че има нещо помежду ни.

 

Сега си в джоба ми - забравен, стар бонбон,

изгубен и така и ненаяден.

А някой горе, от небесния амвон,

шепти, че е останал гладен.

 

 

12.01.2011

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...