jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
10 нояб. 2007 г., 23:56

Хрумки 

  Поэзия
742 0 18

                                                      *                            

                                      Есен е.

                                      Листата играят шах

                                      върху карираната дъска на тротоара.

                                                                                   

                                                        *

                                      Миг невнимание       

                                      и слънцето влезе във окото ми.

 

                                                         *

                                      Отчаяниено на дългите улици -

                                      винаги късно стигат до края си.

 

                                                          *

                                      Скокообразно движение на мисълта -

                                      от спомен на спомен

                                      в хаоса на настоящето.

 

                                                          *

 

                                     Толкова е тихо. 

                                     Чувам сърцето си.

                                     Студът отвън

                                     прониква в кръвта ми.

                                     Това ли е абсолютната самота?

 

 

                                              

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??