Хрумки
*
Есен е.
Листата играят шах
върху карираната дъска на тротоара.
*
Миг невнимание
и слънцето влезе във окото ми.
*
Отчаяниено на дългите улици -
винаги късно стигат до края си.
*
Скокообразно движение на мисълта -
от спомен на спомен
в хаоса на настоящето.
*
Толкова е тихо.
Чувам сърцето си.
Студът отвън
прониква в кръвта ми.
Това ли е абсолютната самота?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
