*
Есен е.
Листата играят шах
върху карираната дъска на тротоара.
*
Миг невнимание
и слънцето влезе във окото ми.
*
Отчаяниено на дългите улици -
винаги късно стигат до края си.
*
Скокообразно движение на мисълта -
от спомен на спомен
в хаоса на настоящето.
*
Толкова е тихо.
Чувам сърцето си.
Студът отвън
прониква в кръвта ми.
Това ли е абсолютната самота?
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
