Няма празни пристанища
Пристанище съм. И това море
ми обещава срещи и раздели.
Аз не познавам други брегове
и по-далечни някакви предели.
Ти тръгваш днес. Ще чакам да се върнеш.
Вълните ще ми носят вест от теб.
Но, ако сам посоката объркаш,
един ден някой друг при мен ще спре.
Помни това. В борба със ветровете
компас да ти е моята любов.
Пристанището приютява всеки,
дочул във мрака тайния му зов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
