Пристанище съм. И това море
ми обещава срещи и раздели.
Аз не познавам други брегове
и по-далечни някакви предели.
Ти тръгваш днес. Ще чакам да се върнеш.
Вълните ще ми носят вест от теб.
Но, ако сам посоката объркаш,
един ден някой друг при мен ще спре.
Помни това. В борба със ветровете
компас да ти е моята любов.
Пристанището приютява всеки,
дочул във мрака тайния му зов.
© Елица Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
