Няма празни пристанища
Пристанище съм. И това море
ми обещава срещи и раздели.
Аз не познавам други брегове
и по-далечни някакви предели.
Ти тръгваш днес. Ще чакам да се върнеш.
Вълните ще ми носят вест от теб.
Но, ако сам посоката объркаш,
един ден някой друг при мен ще спре.
Помни това. В борба със ветровете
компас да ти е моята любов.
Пристанището приютява всеки,
дочул във мрака тайния му зов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
