Хубава си
Хубава си! С лебедова шия,
с дивия копнеж по висините.
Луднала под пъстрата шамия
с кончето, препуснала в мерите.
Хубава си! С дъх на окосено.
В пазвите - омайни билки скрити.
Лебеди са два, дано спасени
кацнат догодина край върбите.
Аз ще ги дочакам тук, до вира,
с тях ще си играя до насита.
Пролетна мъзгата пак напира
в клонките, ресни за плод разплита.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
