Хубава си! С лебедова шия,
с дивия копнеж по висините.
Луднала под пъстрата шамия
с кончето, препуснала в мерите.
Хубава си! С дъх на окосено.
В пазвите - омайни билки скрити.
Лебеди са два, дано спасени
кацнат догодина край върбите.
Аз ще ги дочакам тук, до вира,
с тях ще си играя до насита.
Пролетна мъзгата пак напира
в клонките, ресни за плод разплита.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
