10 июн. 2005 г., 23:46

Художник

1.1K 0 0
Искам те в своите прегръдки,
нашепващ онези изкусителни думи.
Да ме побиват нежни тръпки,
да пламти буен огън помежду ни.

Аз се отдадох на вълшебство неповторимо
да се рея с теб в шеметните висини
на една чувствена вселена.Ще е непростимо
ако някога ме излъжат очите ти сини.

Настройваш струната на желанията
с много нежност и много умение.
Не ме интересуват любовните предания,
преминали от поколение на поколение.

Думите ''Обичам те'' са тези бои,
с които рисуваш картини в паметта.
Не всичко се изразява с думи.
На рамото ми сега спи любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...