Jun 10, 2005, 11:46 PM

Художник

  Poetry
1.1K 0 0
Искам те в своите прегръдки,
нашепващ онези изкусителни думи.
Да ме побиват нежни тръпки,
да пламти буен огън помежду ни.

Аз се отдадох на вълшебство неповторимо
да се рея с теб в шеметните висини
на една чувствена вселена.Ще е непростимо
ако някога ме излъжат очите ти сини.

Настройваш струната на желанията
с много нежност и много умение.
Не ме интересуват любовните предания,
преминали от поколение на поколение.

Думите ''Обичам те'' са тези бои,
с които рисуваш картини в паметта.
Не всичко се изразява с думи.
На рамото ми сега спи любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...