27 мая 2015 г., 23:16

Художник

640 0 0

Времето, като граблива птица,

краде от нас, изтрива свидните мечти.

Върху лицата ни рисува груба скица,

чертаейки по челото бразди.

 

Не пита този груб художник,

не иска ни за миг да спре.

И драска, дращи с тъпия триножник.

мечтите ни безжалостно да съдере.

 

Не ще престане, няма милост.

Ще бъде този вечен враг,

който ще ни праща в немилост,

на старостта пред схлупения праг.

 

Ала в нас се крие волна птица,

прелитаща над градове и светове.

И нищо, че върху лицата ни рисува скица,

Времето, душата ни не ще да съдере.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...