Времето, като граблива птица,
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник,
не иска ни за миг да спре.
И драска, дращи с тъпия триножник.
мечтите ни безжалостно да съдере.
Не ще престане, няма милост.
Ще бъде този вечен враг,
който ще ни праща в немилост,
на старостта пред схлупения праг. ...