Времето, като граблива птица,

краде от нас, изтрива свидните мечти.

Върху лицата ни рисува груба скица,

чертаейки по челото бразди.

Не пита този груб художник,

не иска ни за миг да спре.

И драска, дращи с тъпия триножник.

мечтите ни безжалостно да съдере.

Не ще престане, няма милост.

Ще бъде този вечен враг,

който ще ни праща в немилост,

на старостта пред схлупения праг.

Ала в нас се крие волна птица,

прелитаща над градове и светове.

И нищо, че върху лицата ни рисува скица,

Времето, душата ни не ще да съдере.