27.05.2015 г., 23:16

Художник

639 0 0

Времето, като граблива птица,

краде от нас, изтрива свидните мечти.

Върху лицата ни рисува груба скица,

чертаейки по челото бразди.

 

Не пита този груб художник,

не иска ни за миг да спре.

И драска, дращи с тъпия триножник.

мечтите ни безжалостно да съдере.

 

Не ще престане, няма милост.

Ще бъде този вечен враг,

който ще ни праща в немилост,

на старостта пред схлупения праг.

 

Ала в нас се крие волна птица,

прелитаща над градове и светове.

И нищо, че върху лицата ни рисува скица,

Времето, душата ни не ще да съдере.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...