11 нояб. 2007 г., 10:51

Художник

783 0 6

Разлей боите си по мен художнико,
на моята съдба чертожнико,
позволи ми да бъда твоето платно,
нека бъда за теб единствено.
Нарисувай карта на гърдите ми,
нарисувай ме с боите си,
нека знам накъде вървя,
нека виждам, за да не се загубя.
Напиши ми на ръката песен,
за да пея, щом настъпи тъжната есен!
Нарисувай ми дреха,
за да не студувам през зимата!
Придай ми усмивка да имитирам смеха,
нека бъда за тебе любимата.
Нарисувай на краката ми обувки,
за да не ходя боса през огъня,
с черно прикрий по мене всички преструвки,
нека от таланта ти бъда водена.
Покрий ме с нежност,
за да се докосна до пролетта.
Изпипай ме перфектна за цяла вечност,
нека бъда творението на твоята съдба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...