11 нояб. 2007 г., 10:51

Художник

775 0 6

Разлей боите си по мен художнико,
на моята съдба чертожнико,
позволи ми да бъда твоето платно,
нека бъда за теб единствено.
Нарисувай карта на гърдите ми,
нарисувай ме с боите си,
нека знам накъде вървя,
нека виждам, за да не се загубя.
Напиши ми на ръката песен,
за да пея, щом настъпи тъжната есен!
Нарисувай ми дреха,
за да не студувам през зимата!
Придай ми усмивка да имитирам смеха,
нека бъда за тебе любимата.
Нарисувай на краката ми обувки,
за да не ходя боса през огъня,
с черно прикрий по мене всички преструвки,
нека от таланта ти бъда водена.
Покрий ме с нежност,
за да се докосна до пролетта.
Изпипай ме перфектна за цяла вечност,
нека бъда творението на твоята съдба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...