Nov 11, 2007, 10:51 AM

Художник

  Poetry » Other
776 0 6

Разлей боите си по мен художнико,
на моята съдба чертожнико,
позволи ми да бъда твоето платно,
нека бъда за теб единствено.
Нарисувай карта на гърдите ми,
нарисувай ме с боите си,
нека знам накъде вървя,
нека виждам, за да не се загубя.
Напиши ми на ръката песен,
за да пея, щом настъпи тъжната есен!
Нарисувай ми дреха,
за да не студувам през зимата!
Придай ми усмивка да имитирам смеха,
нека бъда за тебе любимата.
Нарисувай на краката ми обувки,
за да не ходя боса през огъня,
с черно прикрий по мене всички преструвки,
нека от таланта ти бъда водена.
Покрий ме с нежност,
за да се докосна до пролетта.
Изпипай ме перфектна за цяла вечност,
нека бъда творението на твоята съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...