11.11.2007 г., 10:51

Художник

773 0 6

Разлей боите си по мен художнико,
на моята съдба чертожнико,
позволи ми да бъда твоето платно,
нека бъда за теб единствено.
Нарисувай карта на гърдите ми,
нарисувай ме с боите си,
нека знам накъде вървя,
нека виждам, за да не се загубя.
Напиши ми на ръката песен,
за да пея, щом настъпи тъжната есен!
Нарисувай ми дреха,
за да не студувам през зимата!
Придай ми усмивка да имитирам смеха,
нека бъда за тебе любимата.
Нарисувай на краката ми обувки,
за да не ходя боса през огъня,
с черно прикрий по мене всички преструвки,
нека от таланта ти бъда водена.
Покрий ме с нежност,
за да се докосна до пролетта.
Изпипай ме перфектна за цяла вечност,
нека бъда творението на твоята съдба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...