11.11.2007 г., 10:51

Художник

781 0 6

Разлей боите си по мен художнико,
на моята съдба чертожнико,
позволи ми да бъда твоето платно,
нека бъда за теб единствено.
Нарисувай карта на гърдите ми,
нарисувай ме с боите си,
нека знам накъде вървя,
нека виждам, за да не се загубя.
Напиши ми на ръката песен,
за да пея, щом настъпи тъжната есен!
Нарисувай ми дреха,
за да не студувам през зимата!
Придай ми усмивка да имитирам смеха,
нека бъда за тебе любимата.
Нарисувай на краката ми обувки,
за да не ходя боса през огъня,
с черно прикрий по мене всички преструвки,
нека от таланта ти бъда водена.
Покрий ме с нежност,
за да се докосна до пролетта.
Изпипай ме перфектна за цяла вечност,
нека бъда творението на твоята съдба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...