художникът....

Художникът си спомняше...

( О, вие си мислите, че измисля живота!)

Хората обичаха художника.

Хората бяха забравили и му градяха къща.

Хората забравиха художника.

Децата им- и децата им, и децата им-

бързаха- и бързаха, и бързаха-

докато животът им доби

съвършенството на застиналост.

И излитнаха душите им.

И се превърнаха в къщa.

И гледаха как

по бялата варосаност

на стените и

художникът рисува растение.