Художникът си спомняше...
( О, вие си мислите, че измисля живота!)
Хората обичаха художника.
Хората бяха забравили и му градяха къща.
Хората забравиха художника.
Децата им- и децата им, и децата им-
бързаха- и бързаха, и бързаха-
докато животът им доби
съвършенството на застиналост.
И излитнаха душите им.
И се превърнаха в къщa.
И гледаха как ...