Всички вие сте много красиви,

с голите си усмивки 

и освирепелите си души,

гладни за нежност до преяждане...

Красиви сте със самотата в очите си

и суетата, която тече по артериите,

а сърцето превръща се в звяр

и ловува да търси достойнство.

Красиви сте в огледалата криви,

блед е скитникът отразен в мислите ви.

Красиви мисли в болни глави,

мечтаят да докоснат небето...

Най-много се възхищавам на страховете ви

и пустотата, която горчиво преглъщате...

Докато чакате да станете достатъчни,

побеляха малките ви принцове.

Една душа разделена на две  -

половинките се разминават по улицата,

непознати сърцата отказват да търсят

и се губят като разбити копнежи.

Продължавам да търся причини за обич,

но усещам студените пръсти по себе си,

а болката продължава да тупка отляво

и ми чупи ребрата отвътре...

Платното на душата е раздрано

и изцапано със кръв и сълзи,

ако ти подам такъмите... как ще нарисуваш картина, художнико?

Как се рисуват такива картини? 

Днес видях стара жена на пазара,

продаваше надежда за празника,

погледнах я в очите насълзени

и я подминах... Май не трябваше.