И границата на близкото присягане

е плътно затворена

за теб.

И чувствам, виждам

всяка дума

как е жива.

И насъбраните думи

(откъде ги събирам)

крачат важно в нощта,

хлопат, тропат

и ме събуждат.

Не съм по-важен от Важното.

Не съм по-малък от Малкото.

Не съм по-силен от Силата.

Просто се научих да използвам

всички тези неща

по местата им.

И лавиците са подредени.

Ти си остър,

не рошав.

За това не те искам.

Обичам пяната на вълните.

А мисълта ми

е някъде на върха на пръста ти,

който дълбае,

дълбае,

дълбае

мойта чувствителност...

5.7.2010.