И...
И границата на близкото присягане
е плътно затворена
за теб.
И чувствам, виждам
всяка дума
как е жива.
И насъбраните думи
(откъде ги събирам)
крачат важно в нощта,
хлопат, тропат
и ме събуждат.
Не съм по-важен от Важното.
Не съм по-малък от Малкото.
Не съм по-силен от Силата.
Просто се научих да използвам
всички тези неща
по местата им.
И лавиците са подредени.
Ти си остър,
не рошав.
За това не те искам.
Обичам пяната на вълните.
А мисълта ми
е някъде на върха на пръста ти,
който дълбае,
дълбае,
дълбае
мойта чувствителност...
5.7.2010.
© Милена Иванова All rights reserved.
