И...

Поэзия

1.1K 14 10

И в тялото ми - тялото отплува...

сънят неясен - притаен кошмар.

Към най-далечното примамливо

пътувам,

превърнал го в мечтания олтар.

За кой ли път ме ваят часовете,

те - нощни стражи в тъмен абордаж.

Превзел галери с кил в небитието,

страхът е моят вечен екипаж.

Дъждът-самотник тихо се излива

и с него всичко свидно пак ръми,

ръми.

Постигнах себе си несретно-мълчаливо,

погребал бисер в мидата от дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много емоционално и красиво чувство! Поезията ти, Младене, докосва с възвишената си енергия и запленява! Очарователен финал! Поздравявам те от душа!

2020-08-10T21:01:59+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Дъждът-самотник тихо се излива

и с него всичко свидно пак ръми,

ръми.

Постигнах себе си несретно-мълчаливо,

погребал бисер в мидата от дни."

Адмирации за стиха ти, Младене!

2020-08-07T22:39:26+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Странстването ни през живота в света-съновидение, разкъсвани между страха от небитието и копнежите по райското блаженство. И непреодолимото усещане, че човек е "сам върху лицето на земята", изплакан от дъжда, погребал несподелен бисера на душата си като единствена възможност за осъществяване. Стихотворението носи интелектуално-философски възглед за съществуването на човека, където мястото на Бог е заличено.

2020-08-03T07:20:00+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Един неясен кошмарен сън-пътуване в небитието и осъзнато завръщане отново в примката на дните! Прекрасен метафоричен стих! Поздравления!

2020-08-02T21:44:44+03:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

С Николай Василев! Поздравления, Младене!

2020-08-02T19:42:33+03:00