vega666 (Младен Мисана)
1541 14269
2 авг. 2020 г., 08:45  

И... 

  Поэзия
910 14 12

И в тялото ми - тялото отплува...

сънят неясен - притаен кошмар.

Към най-далечното примамливо

                       пътувам,

превърнал го в мечтания олтар.

 

За кой ли път ме ваят часовете,

те - нощни стражи в тъмен абордаж.

Превзел галери с кил в небитието,

страхът е моят вечен екипаж.

 

Дъждът-самотник тихо се излива

и с него всичко свидно пак ръми,

                                                  ръми.

Постигнах себе си несретно-мълчаливо,

погребал бисер в мидата от дни.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тялото ли е онзи неизменен платноход, понесъл на борда си неспокойната душа на поета, която се стреми да превземе на абордаж, чрез "стражите" на мислите и чувствата си най-далечното, а не е ли то именно обетования рай?Страхът от неизвестното е преекспониран в екипажа, които води кораба към тази заветна цел. Дъждът-самотник /прекрасен образ/ подсилва картината на въплътените чувства и е неизменен спътник в безбрежните морски бродения на Автора, които погребва бисер на душата си в мидата на дните и въздига себе си над тленния и маргинален наш свят. Отново ни поднасяш поезия, която се чете по скоро с вътрешните сетива, отколкото с очите, скъпи Приятелю, а това е белег за висше поетическо майсторство!
  • Много емоционално и красиво чувство! Поезията ти, Младене, докосва с възвишената си енергия и запленява! Очарователен финал! Поздравявам те от душа!
  • "Дъждът-самотник тихо се излива

    и с него всичко свидно пак ръми,

    ръми.

    Постигнах себе си несретно-мълчаливо,

    погребал бисер в мидата от дни."

    Адмирации за стиха ти, Младене!
  • Странстването ни през живота в света-съновидение, разкъсвани между страха от небитието и копнежите по райското блаженство. И непреодолимото усещане, че човек е "сам върху лицето на земята", изплакан от дъжда, погребал несподелен бисера на душата си като единствена възможност за осъществяване. Стихотворението носи интелектуално-философски възглед за съществуването на човека, където мястото на Бог е заличено.
  • Един неясен кошмарен сън-пътуване в небитието и осъзнато завръщане отново в примката на дните! Прекрасен метафоричен стих! Поздравления!
  • С Николай Василев! Поздравления, Младене!
  • Отдавна не беше се появявал с пободна извънземна, надчовешка, странно-реалистична творба.
  • Интересни асоциации навява този стих Младене!
    За самота, мрачност, болка, лутане, неяснота...
    Сънят е портал към различни измерения, осъзнати, проекция на сегашното или
    нишка и конец от бъдещето!
    Страхът е онзи момент на защита и барикада, обвивка на съзнанието за самосъхранение и отхвърляне на несподелената, може би и това е акцент на този стих!
    Улавям сентенцията от тези думи;
    "Постигнах себе си несретно-мълчаливо,
    погребал бисер в мидата от дни".
    Това е стих на самодостатъчност, самота и отхвърлени и погребани надежди!
    Чудесен си!
    Обичам стиховете ти, толкова са разнопосочни и многопластови!🍀🍀🍀
  • Дааа, върволицата на дните лесно погребва бисери....
  • "страхът е моят вечен екипаж."
    Това ми е близко.
  • Там е майсторлъка:да опазиш мидата(духът) на идващите дни!
    Душата е денонощна стража,
    щом бисер в нея зазвъни!

    Поздравления за написаното от теб, Младен, вдъхновява!
Предложения
: ??:??