vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Aug 2, 2020, 8:45 AM  

И...

  Poetry
1.1K 14 10

И в тялото ми - тялото отплува...

сънят неясен - притаен кошмар.

Към най-далечното примамливо

                       пътувам,

превърнал го в мечтания олтар.

 

За кой ли път ме ваят часовете,

те - нощни стражи в тъмен абордаж.

Превзел галери с кил в небитието,

страхът е моят вечен екипаж.

 

Дъждът-самотник тихо се излива

и с него всичко свидно пак ръми,

                                                  ръми.

Постигнах себе си несретно-мълчаливо,

погребал бисер в мидата от дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Много емоционално и красиво чувство! Поезията ти, Младене, докосва с възвишената си енергия и запленява! Очарователен финал! Поздравявам те от душа!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    "Дъждът-самотник тихо се излива

    и с него всичко свидно пак ръми,

    ръми.

    Постигнах себе си несретно-мълчаливо,

    погребал бисер в мидата от дни."

    Адмирации за стиха ти, Младене!
  • Lilia_Anna (Boyana)
    Lilia_Anna (Boyana)
    Странстването ни през живота в света-съновидение, разкъсвани между страха от небитието и копнежите по райското блаженство. И непреодолимото усещане, че човек е "сам върху лицето на земята", изплакан от дъжда, погребал несподелен бисера на душата си като единствена възможност за осъществяване. Стихотворението носи интелектуално-философски възглед за съществуването на човека, където мястото на Бог е заличено.
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Един неясен кошмарен сън-пътуване в небитието и осъзнато завръщане отново в примката на дните! Прекрасен метафоричен стих! Поздравления!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    С Николай Василев! Поздравления, Младене!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0