Тежи ми нещо на сърцето,

но ти не ще ме разбереш.

Занимавам се с нещо, което

ме кара да се чувствам като в пещ.

Как стигнах дотук, не зная,

може би от мизерия и глад,

за живота на другите нехая,

защото сега съм сит и богат.

Май се започна като шега,

с приятели просто на игра.

Омръзнало ни беше само

да слушаме за властта.

Привличаше ни многото злато,

колите, леките жени.

И дойде и нашият момент, когато

всичко да ни принадлежи.

В годините, когато светът ти се вижда тесен

и искаш да си господарят ти,

избираш начина нечестен, но лесен,

да изкараш големите пари.

Правиш услуги на "големите" хора

да им разчистиш пътя нагоре,

получаваш огромна заплата

да си държиш затворена устата.

И все по-дълбоко отиваш,

с пари нечистата съвест измиваш,

но след време тя спира да се обажда.

Свикваш със смъртта

и все повече се нагаждаш.

Оръжието ти е съюзник,

Ти само го насочваш, а то убива.

Харесва ти скъпи подаръци да правиш

на жена си и на децата,

но ги лъжеш с какво се занимаваш

и това малко ти криви душата.

Обаче искаш да ги гледаш как

растат в богатство и разкош,

откъм всичко задоволени.

След всеки убит си казваш:

"Още един и спирам."

Но воля нямаш да се откажеш

и оръжието пак надигаш.

Превърна се в чудовище,

откъснато от света, живеещо в мрака,

но тръгвай, стига си писал вече.

Нова поръчка те чака,

а жертвата е далече...