Apr 14, 2008, 5:48 PM

И

  Poetry
936 0 1
 

Тежи ми нещо на сърцето,

но ти не ще ме разбереш.

Занимавам се с нещо, което

ме кара да се чувствам като в пещ.

Как стигнах дотук, не зная,

може би от мизерия и глад,

за живота на другите нехая,

защото сега съм сит и богат.

Май се започна като шега,

с приятели просто на игра.

Омръзнало ни беше само

да слушаме за властта.

Привличаше ни многото злато,

колите, леките жени.

И дойде и нашият момент, когато

всичко да ни принадлежи.

В годините, когато светът ти се вижда тесен

и искаш да си господарят ти,

избираш начина нечестен, но лесен,

да изкараш големите пари.

Правиш услуги на "големите" хора

да им разчистиш пътя нагоре,

получаваш огромна заплата

да си държиш затворена устата.

И все по-дълбоко отиваш,

с пари нечистата съвест измиваш,

но след време тя спира да се обажда.

Свикваш със смъртта

и все повече се нагаждаш.

Оръжието ти е съюзник,

Ти само го насочваш, а то убива.

Харесва ти скъпи подаръци да правиш

на жена си и на децата,

но ги лъжеш с какво се занимаваш

и това малко ти криви душата.

Обаче искаш да ги гледаш как

растат в богатство и разкош,

откъм всичко задоволени.

След всеки убит си казваш:

"Още един и спирам."

Но воля нямаш да се откажеш

и оръжието пак надигаш.

Превърна се в чудовище,

откъснато от света, живеещо в мрака,

но тръгвай, стига си писал вече.

Нова поръчка те чака,

а жертвата е далече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Муун All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лау, леко стресиращ стих, надявам се това да е само лирическият! Иначе, поздрав за страхотната идея и изпълнение!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...