И аз съм българин

Пресичал съм и аз меридиани…

Кръстосвал съм света, къде ли не?!

Летял съм над морета и балкани!

С отворени очи съм бил, поне!...

Проклинах този свят. И писах оди!..

С очите си съм виждал чудеса!

И лукса му… И тежките несгоди…

Опитвах се сам да го разбера!

Харесвах го! И му се възхищавах!.

Акъла ми се губеше от страх!

Но българин да съм, не съм преставал!...

Родих се българин. И остарях!...

За българското, често, умилявам!..

Очите ми се пълнят със сълзи!

Срещу небългарите аз възставам!

От чуждофили, Боже опази!