И беше мой

18 мар. 2011 г., 00:00

Поэзия » Любовная

491 0 1

Очите ти - по-сини от небето.

И устните - по-меки от коприна.

Целувките - по-сладки от меда.

И страстите - по-силни от лавина.

Думите - прошепнати в косите.

Пръстите - изгарящи плътта.

Гласът - звуци от китара.

Усмивката - хиляди слънца.

Това си ти. И беше мой - за кратко.

Уви, замина си. И всичко ти си взе.

И без небе и слънце аз останах.

Единствено със плачещо сърце.