Mar 18, 2011, 12:00 AM

И беше мой 

  Poetry » Love
525 0 1
Очите ти - по-сини от небето.
И устните - по-меки от коприна.
Целувките - по-сладки от меда.
И страстите - по-силни от лавина.
Думите - прошепнати в косите.
Пръстите - изгарящи плътта.
Гласът - звуци от китара.
Усмивката - хиляди слънца.
Това си ти. И беше мой - за кратко.
Уви, замина си. И всичко ти си взе.
И без небе и слънце аз останах.
Единствено със плачещо сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Random works
: ??:??