И беше мой

18.03.2011 г., 0:00 ч.

Поезия » Любовна

490 0 1

Очите ти - по-сини от небето.

И устните - по-меки от коприна.

Целувките - по-сладки от меда.

И страстите - по-силни от лавина.

Думите - прошепнати в косите.

Пръстите - изгарящи плътта.

Гласът - звуци от китара.

Усмивката - хиляди слънца.

Това си ти. И беше мой - за кратко.

Уви, замина си. И всичко ти си взе.

И без небе и слънце аз останах.

Единствено със плачещо сърце.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.